Иво Андрич. Исторически песимизъм и трансцендентални блянове

Тази книга е вторият труд на проф. Светлозар Игов, посветен на творчеството на първия балкански носител на Нобелова награда за литература. В нея са представени най-новите изследвания от български експерт по делото на Иво Андрич.

След нова синтетична характеристика на Андрич следват интерпретации на различни негови произведения и проблематики. Сравнението между образите Алия Джерзелез от Андрич и Шибил от Йовков показва как „слизането от пиедестала“ в тяхната юнашка слава води до паралелна дегероизация и хуманизация на мита, особено в контекста на несъстоялата се биографична среща между двамата писатели в Букурещ.

Разглежда се духовното приключение при създаването на ненаписания "морски роман" на Иво Андрич. В биографичното изследване Gloria mundi се проследяват дните му като Нобелов лауреат през 1961 година. Цяла глава е отделена за анализа му като един от ранните точни наблюдатели върху „кървавото и мътно движение, наречено фашизъм“.

В последвалите дискусии през годините, Игов защитава тезата за едновременното принадлежност към сръбската, хърватската и босненската литературна традиция, както и общобалканската значимост на творчеството му. Тревожният хуманизъм в произведенията му го свързва с класически фигури като Франц Кафка, Томас Ман и Албер Камю в модерната световна литература.