Лютня и белези

Данило Киш е сред най-влиятелните фигури в сръбската литература от втората половина на XX век. Той е роден на 22 февруари 1935 година в Суботица и завършва основно училище, както и началните класове на гимназията в Западна Унгария, където се намира родният край на баща му. През 1944 г. неговият баща е изпратен в Аушвиц и не се връща обратно. Данило и семейството му са репатрирани с помощта на Червения кръст до Цетине, където той завършва гимназия. Дипломира се през 1954 г. във Философския факултет в Белград, специалност „обща литература“. От 1979 г., живее "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г.; погребан е в Белград. От 1953 година активно публикува статии във множество печатни издания, а дебютната му книга – сборник с два кратки романа: „Мансарда“ и „Псалм 44“, излиза през 1962-а година. В творчеството си пише разкази, романи, драми и есета; също така превежда произведения от руски, унгарски, френски и английски автори (като Есенин, Цветаева и Молиер). Сред най-значимите му творби са "Гробница за Борис Давидович" и "Енциклопедия на мъртвите". Получава много литературни награди за своя принос към литературата. Разказите от настоящия сборник са написани между 1980-та и 1986-та година; те са открити след смъртта му и публикувани посмъртно за първи път на български.

"Изречение по изречение Данило Киш гради песни чрез богатството на своето слово."
New York Review of Books

"Литературата все пак има своя функция - тя служи за човешката съвест."
Данило Киш