Доброто старо време

Желанието ми беше да пея, но получих съвети да не го правя, тъй като нямам никакъв шанс в тази област. Според тях, с моя глас и физика не е подходящо да излизам на сцена. Исках също така да пиша и композирам песни, но направиха всичко възможно, за да ме откажат. Отново чух подобни коментари - хората смятаха, че някой без култура като мен няма бъдеще в това поле. Въпреки това читателите на текстовете ми уверяваха точно в противното. Днес обаче пиша своя автобиография с убеждението, че не съм писател или литератор по природа. Но все пак животът ми е имал своите интересни моменти и може би заслужава разказване – казвам "може би". Сега вече когато съм на възрастта, когато човек губи много от мечтите си, все още се питам какво доведе до това което съм днес? Времето минава бързо; усещам живота си като колесница, която препуска напред, а аз - помъдрял и осъзнат - опитвам се да забавя темпото си. Даже съм измислил свой собствен надгробен камък: „Тук почива най-възрастният жител на гробището." Когато говоря за старост – имам предвид истинска старост: бръчки по лицето, побеляла коса и изморено лице; въпреки всичко обаче духът ми остава светъл и настроението ми бодро – готов съм да се задържа колкото мога повече в този свят (който според мен остава най-прекрасното преживяване).
Шарл Азнавур