Пушкин

Контрастът между творчеството на Пушкин (1799-1837), което е символ на мярка и изящество, и бурния му, изпълнен с хаос живот е впечатляващ. Животът му включва бързи любовни авантюри, страст към хазарта, свързване с декабристите и опозиция срещу властта; той е бил заточен по заповед на Александър I заради няколко неприемливи стихотворения. След това се завръща благодарение на Николай I, сключва брак с красавица, чийто очарователен поглед прикрива нейната повърхностност. Той преживява сблъсъци с полицията, светска суета, ревностни изблици и анонимни писма; дори участва в фатален дуел – поредица от събития оформят съдбата на човек, който не анализира действията си, но внимателно подбира думите в своето творчество. Ако беше писал така както живееше, авторът на „Евгений Онегин" и „Борис Годунов" едва ли би имал толкова последователен успех. А ако живееше според написаното от него, щеше да бъде уравновесен и щастлив човек. Но той не принадлежи нито към едната категория нито към другата.

Той е Пушкин.

В обширната и дълбока биография Анри Троая успява да възкреси загадъчността около Александър Сергеевич в цялостния й вид - осветена от блясъка на петербургските салони до тишината на забравени села; от коварството на дворцовите интриги до магията на поетичното вдъхновение. Читателят може да види познатия Пушкин през нова призма – различна и многообразна.