Людмила

Людмила Живкова има необичайна съдба, както приживе, така и след смъртта си. През 80-те години на миналия век в нейна чест беше създаден и поддържан официален култ, но към края на века тя стана обект на открити критики и подигравки. Политическите интереси на т.нар. комунисти я направиха символ на системата, от която тя постепенно се дистанцираше напълно. По-късно новите демократи я използваха като мишена за изразяване на своята ненавист към същата тази система, често обслужвана преди от тях самите.

Бихме могли да предположим, че контрастът между фалшивото възхваляване и явната омраза с времето ще отслабне поради забравата. Много от младите хора дори не знаят почти нищо за Живкова или нямат мнение относно нея. Забравата носи спокойствие и отмора – когато шума утихне и настъпи хладното безразличие. Но това е друга история." /Богомил Райнов/