Лозето, гроздето, виното

Лозата е растение с библейски корени. От древността до наши дни, всички народи са се стремили да използват плодовете й, следвайки старата пророческа препоръка на Исайа: "Садете лозя и яжте плодове". Човечеството проявява голямо усърдие в опитите си да задоволи душевните си нужди. И ако сме честни, трябва да признаем, че същото това човечество не по-малко старателно е изпълнявало и първата част от заповедта – където намерело незаето място, забивало пръчка, копаело или рязало и очаквало плодове за освежаване на живота.

Гроздето представлява универсален плод. То може да се консумира свежо, сушено или консервирано; а чрез краткотрайна обработка от него могат да се получат сок, вино и ракия. Няма друг плод в градината с толкова многообразие за гастрономическото приложение. Но неговото значение не спира дотук – то играе важна роля и в медицинската практика на множество лекари през вековете; всякакви отрицания спрямо него често произтичат от незнание.

Ракията може да бъде наречена сестра на виното. Липсват археологически или исторически данни относно началото на употребата ѝ от хората под името "огнена вода", както индианците я наричали пред белите завоеватели. Въпреки че няма бог специално посветен само на нея, ракията има много родствени напитки: ракъ в Турция, узо в Гърция, грапа в Италия и сайдер в Испания… Не всичките са направени от грозде; затова всеки посетител у нас оставя топли спомени чак до зори.

Виното пък е истинска божествена напитка. Не зная дали друга напитка по света разполага с толкова много божества - Озирис при египтяните, Дионисий при гърците (който също бил почитан сред траките), Бакхус при римляните. Известни личности от миналото ни дават съвети как можем да лекуваме недъзите си с него; даже египетската царица Клеопатра го използвала за баня без никой да пита защо е била така величествена и впечатляваща към най-силните мъже на Римската империя. А ние пък тачим Трифон Зарезан – макар той да не е бог, със сигурност е цар; а ние обичаме царете...