Животът ми като мъж

Американският автор Филип Рот получава Националната награда за художествена литература още с дебютния си роман "Сбогом, Колумб" (1959). Неговото произведение "Провинциален живот" (1986) му носи признание от критиците, а през деветдесетте години той печели четири значими литературни отличия: Националната награда на критиците за "Наследство" (1991), ПЕН/Фокнър наградата за "Операция лихвар" (1993), нова Национална награда за художествена литература с "Театър на Сабат" (1995) и Пулицърова награда за "Американски пасторал" (1997). През 1998 г. е удостоен и с Наградата на англоговорещата общност за творбата си "Омъжих се за комунист". Същата година той получава и Националния медал за изкуства в Белия дом, а през 2000 г. публикува романа "Петното", завършваща част от трилогията му, разглеждаща идеологическите етноси в следвоенна Америка. За това произведение Рот спечелва своята втора ПЕН/Фокнър награда, както и британската У. Х. Смит призът за най-добра книга на годината. През 2001 г., като знак на признание, му е връчен Златният медал от Американската академия за изкуства и литература - високо отличие, присъждано веднъж на всеки шест години.

Романът „Животът ми като мъж“ разказва забавна и провокативна история относно отношенията между млад американец и жените около него. Стремежът му да бъде “мъжествен” често влиза в конфликт с чувствителността на неговата момчешка същност. Връзките между героите – Натан със Шарън и Лидия; Питър с Морийн и Сюзън – са сложни преплитания във повествованието относно трудностите при порастването и безсилието пред реалността, вдъхновена от литературата. Произведението е написано със стил характерен само за един от най-награждаваните писатели в Америка, който вече приживе се счита за класик.