1001 кандидатгимназистки бисери

Тази книга не се нуждае от допълнителни пояснения. Тя е уникално пряма в представянето на идеите на кандидат-гимназистите. Дори и да опитаме да бъдем строги критици, ще ни бъде трудно да сдържим усмивката си, когато прочетем изрази като "За малкото пастирче от разказа 'Ангепинка' магарето е единственият човек, пред когото може да сподели мъката си", или че "Баба Илийца заслужава орден 'Стара планина'", а също така и твърдението, че "Моканина желае да повярва, но се страхува това да не е поредната лъжа от вестниците".

"1001 кандидатгимназистки бисера" обаче не представлява само забавление; тя служи като своеобразна "база данни" за недостатъците на нашата образователна система. Книгата подсказва, че усилията ни за обучение на децата как правилно се пише съчинение са недостатъчни. Може би е време да погледнем процеса и отвътре - трябва да покажем на младите какво не бива да правят при писане.

И ако тази книга провокира размисли освен усмивка, то тогава трудът на хората, които търпеливо са събирали тези “бисери”, със сигурност има своя смисъл.