Калиник. Роман за един новомъченик

Хората могат условно да бъдат категоризирани в три групи: създатели, носители и консуматори на митове. В много региони процесът на създаване на митовете е приключил, тъй като той е свързан с оформянето на историческото съзнание - както индивидуално, така и колективно. Все пак има места по света, където митовете продължават да се раждат, а техните творци сами стават герои в собствените си разкази. Едно от тези места е Родопа планина.

Тази област служи като пресечна точка между гръцката и славянската култура. Тя представлява смесица от българомохамеданска и християнска традиция, основана върху силен тракийски цивилизационен фон, който все още не е напълно проучен. През Средновековието и османския период Родопа остава затворена в многоликата си природа и не подлежи на значителни външни влияния; местното население се движи между официалната религия и криптохристиянството. Това изолационно състояние прави района загадъчен и митичен за хората от околните области, което пък стимулира местните жители да творят нови легенди.

Лично аз съм "жертва" на мита за Родопите – произтичащ от недостатъчната информация за региона, величествения му ландшафт и недостъпния храм на Дионис. Нямам корени тук, но през определени сезони посещавам баирите през топлите дни или прохладните вечери; тогава мога да се наслаждавам само на собствените си мисли в тишината около мен. Един ден една възрастна жена от село Чокманово сподели с мен мнението си относно тежкото бъдеще пред България: тя твърдеше, че помни византийско време, турско робство и комунизъм – но настоящият момент никога не бил такъв! Този мой първи опит със свидетелка-носителка на митове показа как всякакви исторически аргументи са безсмислени пред подобен човек; нейният поглед към историята беше наситен с личностни преживявания.

Разбрах впоследствие че този тип фолклорно-историческо разбиране не е рядкост сред родопчани; тяхната невинност добавя особен чар към планината им. Животът там често извън времевата линия притежава качества описвани дори при примитивни племена по целия свят – шаманските фигури ръководят социалния ред чрез свой уникален ритъм.

Родопчаните водят сравнително уединено животописание дори под рамките на модерната българска държава: липсата на железници забавя достъпа до новости (дори централна власт изглежда далеч), което поражда усещане за автономност сред населението им., Легендите за вкусотиите им - чевермета например - остават привилегии единствено за туристическите зони; всъщност родопчанинът живее скромно във своя Аркадия — икономичен е , вярвайки все още в историите за закрити богатства или заровени девойки.

В текста присъстват чисто психологически аспекти от неговото битие които подсказват как фолклоризацията оформя съзнанието му по отношение към ирационалността присъща за митовете . Всички тези черти са видими в книгата която разглеждаме тук – написана чрез красива измислица обогатяваща чувстото ни спрямо митологизираната история .

Недостатъчността от проверяем материал принуждава отец Иван Василев самостоятелно да конструира романизирана версия базирана върху несъществуващи документи , сякаш жадувайки да занимава деца слушащи приказки край масата . Опитът му впечатлява най-вече защото той сам попада под влияние именно парализатора характеризиран главозамайващо след себе си , макар това поведение изобщо не бъде порочно днес .

Неговият разказ включва множество тематики — богомилство , исихазъм или потурчване– изложени чрез авторското виждане ; комбинират се смели теории обработвани ненадейничком наблюдения .. Идеята натрапвана упорито идва благодарение както образованието му толкова важна част изплетена наред със паметливости познати у роднитe го среди .

Като финална оценка можем заключим : произведението представлявал приятно четиво перфектноробота художествен стил границещ свободното обсъждане около успоредности интересовалуси допреди гласовити именования известними причудливо магнетична атмосфера сгушила находчивость друг последовател открит !

Д-р Емануел Мутафов
Научен секретар
Българска академия науките Институт Изкуствознание