Хичкок & Трюфо

Творчеството на Алфред Хичкок днес е обект на всеобщо възхищение по света, а младите зрители, които сега се запознават с филмите "Прозорец към двора", "Шемет" и "Север-северозапад", вероятно си мислят, че това винаги е било така. В действителност ситуацията е била съвсем различна.

През 50-те и 60-те години Хичкок беше в своя творчески връх и изживяваше период на огромен успех. След като стана известен благодарение на Дейвид Селзник чрез серия от успешни проекти като "Ребека" и "Небезизвестните", той завладя аудиторията с телевизионния сериал "Подозрение" и по-късно с "Алфред Хичкок представя". Въпреки популярността си, критиците от Америка и Европа често гледаха на работата му със снизходителност, осъждайки последователно неговите филми.

Когато през 1962 г. посетих Ню Йорк за премиерата на "Жюл и Жим", журналисти не спираха да ми задават единствен въпрос: защо Хичкок получава сериозно отношение в списание „Кайе дю синема“, след като според тях неговите филми нямат съдържание? Един американски критик ме увери, че харесвам „Прозорец към двора“ само защото не познавам добре Гринич Вилидж. Отговорих му, че този филм всъщност става дума за киното, което аз разбирам.

След завръщането си в Париж останах загрижен. Миналото ми като критик все още тежеше върху мен; желанието ми да убеждавам напомняше за стремежа на младите хора от „Кайе дю синема“. Тогава осъзнах, че въпреки рекламната хитрост на Хичкок – сравнима единствено със тази на Салвадор Дали – той остава жертва сред интелектуалците в Америка поради многобройните шеговити интервюта относно него. Ясно бе, че той размишлявал повече върху средствата за своето изкуство отколкото повечето свои колеги; ако решеше да отговори систематично на поставени въпроси, би могло да се роди книга която променя възприятията у американските критици.

Историята зад нашето издание започна търпеливо с помощта на Хелън Скот - нейният опит оказа ключово значение. Убеден съм, че постигнахме целта си. Когато книгата ни се появи, един младеж преподавател по кино прогнозира: “Тази книга ще навреди повече от най-лошия ти филм.” За щастие предсказанията му не се сбъднаха; Чарлс Томас Самюълс почина година или две по-късно при други обстоятелства надявам се благоприятни. През 1968 г., критици вече проявяваха внимание към работата na Hichcock - например “Психо” бе признат за класика – а новото поколение киномани прие артиста без резерви относно успеха му или богатството му.

Франсоа Трюфо