Съншайн

На света съществуват места, където мракът е господар и не е разумно да се посещават. Съншайн беше наясно с това.

Въпреки че край езерото от години нямаше нищо заплашително, тя усещаше нужда да бъде сама поне за кратко време. За нейно съжаление, не бе самотна. Дори не чу стъпките им, когато приближиха - те бяха вампири...

Отнеха й дрехите и обувките, облякоха я в дълга червена роба и след това я прикрепиха към стената в изоставена къща – на само една ръка разстояние от загадъчната фигура, която изглеждаше още по-мистериозна под лунната светлина.

Тя осъзнаваше, че той е вампир и знаеше какво я очаква - ще стане негово хранене и до края на нощта вероятно ще бъде мъртва. Но когато зората настъпи, все още беше жива и здрава. И сега идваше нейният ред да му помогне да оцелее до вечерта... Защото единствено заедно можеха да се справят с Бо.