Балът на граф Д'Оржел

Реймон Радиге (1903 – 1923) напуска този свят на едва двайсет години, оставяйки след себе си две романи, четири стихосбирки, две пиеси, както и разкази и есета. Той е дете-чудо в литературата и зрял човек още от ранна възраст; на четиринайсет години започва любовна връзка с десет години по-голямата Алис Соние. Изключен от училище на петнайсет, той намира работа във вестник и бързо се вписва в артистичните среди на Париж, където Жан Кокто и Макс Жакоб го приемат под своето крило. Сред неговите приятели са Тристан Цара, Хуан Грис, Пикасо, Модиляни и Пуленк. На седемнайсет годишна възраст започва да публикува свои творби; именно тогава заедно с Кокто основават списание „Льо кок паризиен” („Парижки петел”), като първата статия на Радиге е известна със следните думи: ОТ 1789-а МЕ ПРИНУЖДАВАТ ДА МИСЛЯ. ОТ ТОВА МЕ ЗАБОЛЯВА ГЛАВАТА.

Неговият дебютен роман „Дявол в тялото“ получава ентусиазирано одобрение от уважавания парижки издател Бернар Грасе, който го отпечатва с голяма видимост. Въпреки че критиците оспорват произведението му и обществото го определя като „аморален“, романът печели признание сред най-великите творци от онова време, които веднага забелязват яркия му талант. Неочакваната смърт от тиф прекратява кариерата на Радиге преждевременно. Вторият му роман „Балът на граф Д’Оржел“ излиза посмъртно и до ден днешен три портрета - създадени от Пикасо, Модиляни и Кокто - свидетелстват за чара му наред с таланта му; произведенията му са включени в учебната програма за гимназии във Франция.

„Балът на граф Д’Оржел“ разглежда обикновена любовна ситуация между съпруга (граф Ан д’Оржел), съпругата (Мао д’Оржел) и семеен приятел (Франсоа дьо Сериоз). Под повърхността обаче се крият неосъзнати психологически механизми; героите изглеждат чужди към собствените си чувства и страсти. Госпожа д’Оржел е разумна жена с остро чувство за задължение; тя открито признава пред мъжа си любовта си към Франсоа. Въпреки високомерния характер на графа спрямо жена си той става все по-привлечен към нея щом тя бъде желана от друг мъж. Освен това именно защото обича госпожа д’Оржел, Франсоа става любимец у графа...