Дявол в тялото

Реймон Радиге (1903 – 1923) напуска този свят на едва двадесет години, но оставя след себе си две романи, четири стихосбирки, две пиеси, разкази и есета. Той е дете-чудо в литературата и бързо узрява за живота; на четиринайсет години преживява любовна връзка с десет години по-възрастната Алис Соние. Изключен от училище на петнайсет, започва работа във вестник и с ентусиазъм се впуска в артистичните среди на Париж, където Жан Кокто и Макс Жакоб го приемат под крилото си. Неговите приятели включват също Тристан Цара, Хуан Грис, Пикасо, Модиляни и Пуленк. На седемнайсет той започва да публикува текстове; тогава заедно с Кокто основават списание „Льо кок паризиен” („Парижки петел”), където първата статия на Радиге започва с провокативното изречение: ОТ 1789-а МЕ ПРИНУЖДАВАТ ДА МИСЛЯ. ОТ ТОВА МЕ ЗАБОЛЯВА ГЛАВАТА.

Неговият дебютен роман „Дявол в тялото” е приет много положително от известния парижки издател Бернар Грасе, който го отпечатва и популяризира по впечатляващ начин. Въпреки че критиците му дават противоречиви оценки и обществото го смята за "аморален", романът - чийто първи тираж се разпродава само за една седмица - получава одобрение от най-значимите творци на времето му, които веднага забелязват неговия талант. Рано настъпилата му смърт от тиф прекратява кариерата му. Вторият му роман „Балът на граф Д’Оржел” излиза посмъртно. Днес неговото очарование наред с дарбата свидетелстват три портрета – рисувани от Пикасо, Модиляни и Кокто; произведенията му са част от учебната програма в гимназии във Франция.

„Дявол в тялото” носи автобиографичен характер и представя връзката между младия Реймон и омъжената Алис. Главният герой тук е шестнайсетгодишен младеж със своята любима Марта – деветнадесетгодишна нова булка чиито съпруг е мобилизиран войник. Подобни отношения не могат да бъдат без драматика; обаче още по-забележителна е проницателността на героя-разказвач относно чувствата им - анализирайки любовта с всичките й сложни аспекти като манипулации , лъжи и предателства.