Историята на жена ми

В онези времена на остров Менорка се събираха най-разнообразни хора: италиански бежанци, славянски емигранти и група шведи, които не успели да се установят в Южна Америка. Те два пъти били осъждани на смърт, но все пак успели да избягат, преминавайки континента с биволи от Атлантическия до Тихия океан. Имало и германски болшевики, полски революционери и всякакви шпионски индивиди - трудно е да ги опиша; всичките те представлявали различни провалени съдби, които по един или друг начин оцелявали без ясна причина. Един от тях например умеел да разказва много тъжни истории... и така нататък.

Моята съпруга беше сред тези хора. Нямаше нищо против това – поне щеше да научи какво означава животът в неговата дълбочина и цялост! Щеше поне частично да разбере какво виждам по пристанищата и навсякъде около мен… защото такива като мен сякаш изживяват историята на човечеството в стегнат вид. Каква ли е тази история? Веднъж ми хрумна идеята: ако някой я прочете след като Земята вече е замръзнала, ще помисли че тук са живели само измамници, убийци, развратници и крадци – всякакви звярове – а не би могло да има друг начин за оцеляване освен чрез убиване... такова е действително нашето призвание - често години наред не срещаме честен човек.