Сбогуване с времето

Има ли значение една точка? Един подпис? Подписът представлява лично одобрение. Точката е символ на завършек. В двата случая, по правило, следват писмени знаци — текстове, изречения, думи и букви. А какво ако точката се постави след подписа?

Ясно и категорично оформление с точки и черти над буквите — стриктни линии и изящни извивки; такъв е бил неговият почерк — калиграфията на един самотен бунтар в унгарската литература. Мислител-еретик, вулканичен мъдрец и многожанров майстор на словото.

„Родих се през 1888 година. След много премеждия станах учител и писател. Сега съм университетски преподавател. Работил съм усърдно, преживял съм няколко дълбоки кризи; вече съм уморен. Това е моята биография.“

Той беше взискателен както към себе си, така и към другите – относно всичко написано от него: езика и стила си – така обобщаваше собствената си същност веднъж авторът. Понякога сбит в изказа си, а друг път разширено образован — той оставя зад себе си богато творчество. Предлагаме ви четиридесет стихотворения от него в блестящ превод на Георги Крумов; той постоянно ги преработваше до перфектност, подобрявайки всяка творба.

Независимо дали лирическите му произведения са написани през младостта или зрелостта му - от всяко едно струи „красиво благородство“. Те предават взаимността между наситени спомени от „тромави столетия“ и бурните моменти с жажда за споделено знание.

Той бе подложен на критики—нападания заради дългите редици трудносмилаеми стихотворения изпълнени с митология и емоции.

„Като падаща звезда сред останалите: такъв бе моят път" или „в мен гледат само четири горещи стени... гневният ти Господи..." И три точки или може би повече...

Автор на уникална естетика "Видения", драматургията му включва прочутия роман "Историята на жена ми". Носител е на наградата "Кошут" и предложен за Нобелова награда (1965), починал през 1967 година. Надявам се първата ви среща (первоначално издание) с мислите на неповторимия Милан Фющ да бъде обогатяваща за вас.

**БЕЗНАДЕЖДНО**
О мои мисли! Лехи със ненужна трева,
в които всеки нежен кълн бива потъпкан.
От дивата буря…

Но даже там чудният бучиниш още цъфти
конският босилек навън се показва
като малък грях вечерницата примигва нощем.

Как мога тук да успокоя душата?
Какво ще разведри духа ми пак?
Дали виреещият под плачливите капки буренак?
Всичко тук сякаш остава само в сенките,
телесната ми форма покрива тъмен мрак
и ръцете ми ме прегръщат знову —
преходността."