Дай, за да вземеш

В последно време темата за ангажираността и мотивацията на работниците е в центъра на общественото внимание. Фирмите активно проучват степента на ангажираност сред служителите, като същевременно полагат усилия да увеличават тяхното щастие, да намаляват стреса и да внедряват програми за задържане и лоялност.

Професор Адам Грант от Уортънския бизнес училище в своята книга "Дай и вземи" подчертава, че собствениците и мениджърите, които успяват да изградят атмосфера на доверие, уважение и доброта в работната среда, постигат значително по-високи нива на лоялност и ангажираност от страна на своите служители. Според него хората могат основно да бъдат класифицирани като "даващи" или "вземащи", с неутрални индивиди между тези две крайности. “Вземащите” действат подобно на черни дупки – те извличат максимално количество ресурси без оглед към последствията за колегите си. В контекста им стоят “даващите”, които предлагат подкрепа чрез изслушване на мнението на другите дори когато не са съгласни с него.

Заради това вместо да се фокусират върху допълнителни материални стимули или програми за повишаване мотивацията, собствениците и ръководителите биха могли по-добре да насочат вниманието си към изграждане на доверие, щедрост, емпатия и прошка. Интегрирането на тези хуманистични ценности в организационната култура ще доведе до икономии разходи за компанията и ще формира взаимоотношения основани на положителна взаимопомощ. По този начин лидерите могат да развият успешна организация - такава която вдъхновява както служителите си, така и работодателите с отличните резултати, които постига.