Славянската православна цивилизация

В конфликтите между България и Византия, войната с оръжие е съпроводена от битка за символи и значимости, особено по отношение на правото на божествена защита от Бог Слово. Тази тематика се проследява хронологично през периода на управлението на Асеневците.

Победата в Голямата война срещу Византия, след обсадата на Търново на 3 май 1190 г., когато празнуваме Възнесението на Словото в годината Кириопасха, води до удостояването на столицата цар Иван Асен І със званието „богоспасния и богохраним Царевград Търнов“. Този град става дом за Царя над царете (Великия цар), чийто земен представител е „великият цар на българите“.

След триумфа на великия цар Иван Асен ІІ при Клокотница през 1230 г., Великата църква е обявена за Великата патриаршия в Царевград Търнов през 1235 г. Това я утвърдило като Майка на Църквите с употреба на свещения славянски език – дар от Бог Слово към „словяните или българите“, които са наречени „первични“ или „първородни“ в Деня на Сътворението - 25 март, според учението, разработвано от преславските догматици под ръководството св. Атанасий Александрийски.