Барутен буквар

Йордан Радичков споделя: „Имам специална привързаност към една книга с разкази — „Барутен буквар“, която съдържа истории от съпротивата.“ Това произведение, публикувано през 1969 година, предлага на читателя разкази за обикновени хора от малките български селца, които изживяват последиците от края на Втората световна война и партизанското движение.

Радичков избира това заглавие, тъй като историите в него са свързани с времето на букварите и почти неграмотните хора. Главните герои представляват онези от "първата скамейка" — те все още сричат буквите или първоначалната читанка. Не са преминали през гимназии или университети, за да разберат теоретично дадена идея. Вместо това, чрез интуитивни чувства и по време на своето учене, постепенно се приобщават към нея. Поради историческите обстоятелства — бурното време — той прибягва до такова название.