Басни

Тази публикация на Лафонтеновите Басни представлява значимо събитие в българската литература. За пръв път читателите у нас могат да се запознаят с всичките произведения на този велик баснописец, благодарение на впечатляващия стихотворен превод от Атанас Сугарев и Паисий Христов. Творбите са илюстрирани от талантливия художник Франсоа Шово, който е бил съвременник на Лафонтен и е работил по оригиналния сборник.

Относно автора

Лафонтен е роден на 8 юли 1621 г. в град Шато Тиери, разположен в областта Шампан във Франция. Учил е богословие и право в Париж, но истинският му интерес остава свързан с литературата. Литературната му кариера започва едва когато навършва 40 години.

Първоначалните му творби включват „Разкази и новели в стихове“, а първият му сборник с басни носи заглавието „Басни, избрани и предадени в стихове от господин Лафонтен“.

Истинското призвание на Лафонтен се проявява именно като баснописец. В периода между 1665–1685 г., той публикува няколко тома свои „Разкази“. Повечето сюжети не са негово собствено творчество, а заимствани от други автори; обаче той им придава уникална поетична форма и дълбочина. Следвайки националните традиции, изразява ги лаконично и със сатиричност.

Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, които съдържат много истини относно човешката природа – техните недостатъци и амбиции, както и абсурдността на ситуациите, в които попадат често. Чрез своите басни той критикува пороците на обществото си: лицемерие, егоизъм, страхливост и гордост. Поради това духовниците забраняват публикуването им във Франция; те все пак намират печатница в Холандия. Кралската власт също проявява недоволство към него с обещание за възстановяване на благосклонността си при промяна стилa му писане. Поетът решава да използва жанра басня специално за обучение на престолонаследника си.

Неговата работа включва дванадесет книги базирани върху повече от двайсет години усилия; през 1684 година става член на Френската академия. Макар че временно се увлича по философията през последните години от живота си се връща обратно към религията под влиянието на близък свещеник — даже унищожава една от пиесите си.
Днес до нас са достигнали романът „Любовта между Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ και „Раготен“, одитe мu i вечнозеленитe mу basni v dvanaeset knigi . Според него самият той взима стари истории "придобили свежест" чрез негoто умение: "Участвам делата нa всички майстори n poezia i chto tya daiva xрана na мисълтa." На ранните страници добавя заглавие "Баснитe нa Езоп - stakmеn стиxove ot Lafontaine". Но неговата работа не звучи наставнически като тази у Езоп — тя e написана ритмично otnosi se do istoqta идеята , koqto го кара да противостоя какво онова , коeто не харесват около себе si .

На 13 април 1695 г., Жан дьо Лафонтейн завършva живота си нa възраст тpидecet yciгichка χρόνια след смртta мy basnite mu s plodivila na mnogi ezitsi rasiat slava mu po sveta .