Предание за рода Тайра

Звукът на камбаните в храма „Гион“ отразява преходността на всичко съществуващо. Цветовете на дървото сал напомнят, че дори най-успешните индивиди някога ще изпаднат в упадък. Гордостта не трае дълго; животът им е подобен на краткотраен пролетен сън. И великият човек неминуемо си отива - като пепел, която се носи от вятъра...

„Предание за рода Тайра“ (Хейке моногатари) е самурайски епос, считан за един от най-великите литературни произведения в Япония и единствено Генджи моногатари може да му бъде равностоен. Няма друго творение, което да оказва такова влияние върху по-късната японска култура и възприемането на собствената история.

Тази творба първоначално била предавана устно от странстващи монаси и монахини и написана през XIII век; тя може да се сравни с японската „Илиада“. В нея се разказват трогателни истории за интригите и битките през XII век между Императорския двор, рода Тайра и рода Минамото. Те сложили край на управлението на Тайра и довели до постепенното изчезване на придворната традиция, както и до установяването на първия шогун - значимо събитие с огромно значение за японската история. С драматични детайли романът представя динамично променящия се свят на воините по бойното поле, цветния живот в столицата и Императорския дворец, а също така ритуали във свети места. Повествованието силно кореспондира с будизма, пронизано е от теми като преходноста и кармичното възмездие - идеи дълбоко залегнали в японското мислене още от древността до наши дни. Освен това красивата вака поезия и чудесните описания на природата придават неповторимо чувство за сантименталност към страданията причинени от драматичните промени в ежедневието старокитайска Япония.

Изданието представлява първи цялостен превод на Хейке моногатари от старояпонски език към български και включва карти със стара Япония наред с приложение полезно както за новички читатели така и за експерти.