Анна Едеш

„- Вероятно е, че има много задължения. Но какво друго може да прави? - попита тя с раздразнение. - Тук за нея е осигурена храна и подслон, а също така ще получава дрехи… Какво повече може да се желае в тези трудни времена? Не й се налага да се тревожи за поддържането на това голямо жилище… просто живее безгрижно и свободно. Много пъти съм казвала, че в днешния ден само слугините са добре.“

След провалена революция и разпадане на империята, Унгария изпитва колапс. На този несигурен фон младата слугиня Анна Едеш започва работа в дома на заможно семейство в Будапеща. Тиха и послушна, сякаш незабележима, Ана става мълчаливият център на общество, което отказва да признае истинската си същност.

С увеличаващото се напрежение и разрушаването на видимата почтеност присъствието на Анна излага дълбокото лицемерие около нея. Отношението към нея - било то пренебрежително или жестоко - разкрива реалността на свят, основан върху социални привилегии и удобства.

Стилът на Костолани е наситен с ирония, фин хумор и психологическа дълбочина; той рисува един свят едновременно интимен и безмилостен. Това, което започва като портрет на едно домакинство, постепенно прераства в тихо но опустошително възмездие.

„Анна Едеш“ е сред най-известните творби от класически унгарски автор. С елегантност и сдържаност романът уловява невидимото насилие вплетено в ежедневието ни докато представя мощна картина за властта, самотата и цената на покорството.