Как мислят институциите

Размишляват ли институциите? Ако да, по какъв начин го правят? Имат ли свои собствени съзнания? Какви идеи ангажират техните надличностни умове? Мери Дъглас изследва тези въпроси, докато изгражда основата на теория за институциите. Обикновено процесът на мислене у хората се анализира през призмата на индивидуалното съзнание, но тя насочва вниманието си към културата.

Въз основа на работите на Емил Дюркем и Лудвиг Флек, "Как мислят институциите" цели да разясни до каква степен самото мислене е повлияно от институционалната среда. Различните типове институции дават възможност на хората да размислят по разнообразен начин и да реагират спрямо различни чувства. Сложно е обаче да се опише как индивидите започват да споделят общи категории в своето мислене и как успяват да поставят обществения интерес пред личния.

Дъглас ни напомня, че институтите не притежават собствено мислене или цели и не могат сами себе си да формират. Когато изграждаме нашите институции, ние колективно организираме идеите си в обща структура с цел доказване легитимността им чрез тяхната бройка. Тя подчертава опасността от предположението, че примитивните общества разчитат повече на институции за вземане на решения, докато модерните действат индивидуално при важни избори. Установените ни структури всъщност формулират ключови решения, които винаги са свързани с етични принципи.