Момичето, което играеше Го

Китай през 30-те години на XX век. На фона на конфликта между Китай и Япония, един мъж и една жена се срещат по време на игра на го. Те представляват две различни полове, два начина на мислене и две враждуващи националности. Гласовете им се сливат, преплитат и раздалечават... за да се обединят отново в вечността.

Тя е китайска ученичка, жадна да опознае света около себе си - животът, страстите и настоящето я привлекат. Слаба е с тънки плитки, но носи в сърцето си бурята от чувства и желанията на младостта.

Той е японски офицер – млад мъж с желязна воля, отдаден изцяло на своя император. Изпратен в Манджурия да защитава неговата слава и империалистическите амбиции.

Двамата се срещат на площада Хилядите векове и започват партия го; това ще ги отведе далеч отвъд техните очаквания. Войникът и младата девойка са противоположности, но връзката им не изисква думи – тя е посвещение в любовта към живота и откритие за нов свят.

Събитията са едни същи, но душите им са различни: те притежават уникални перспективи под влияние на различно минало.
Романът приема формата на играчкаго, стремейки се да улови дълбочината между тях без нито дума или жест. Социалният статус или националност губят значение пред лицето на истинската близост между тези двама души.

Разказът описва пътуването към опознаване както другия човек така и самия себе си; той улавя интимността - сексуална та сантиментална – която ни пренася в един различен свят.
За най-нетърпеливите тук има откъси:

“Лесно ли е да умреш както лесно може да бъдеш удивен? Аз ще успея сама да овладея съдбата си и намеря щастие. Щастието прилича повече награда за битка сред противници — като игра във го. Ще задуша болката."
"Страстта при мъжете избледнява по-бързо от красотата при жените."
“Го представява отражението нашата душа.”