Тета

В логиката на романа напълно се разрушава границата между миналото, настоящето и бъдещето, както и различията между старото и новото, живото и мъртвото. Идеята за съществуването на значима разлика между човека и предмета или между живота и смъртта е крайно naivna. Всичко плавно преминава едно в друго, а моментът на прехода остава недостъпен... С автора ставаме свидетели на живота на многобройни хора от различни периоди и сме принудени да приемем относителността на времето и митичното взаимодействие между неговите измерения... Срещу неумолимо изтичащото време стои силата на паметта – можем да я наречем така, стига под това понятие да не си представяме просто албум с избледнели спомени, а по-скоро пространство, в което всичко вече умряло продължава активно да участва в историите на живите.

Даниела Хордова е сред най-влиятелните фигури в съвременната чешка литература. Тя е авторка на романите „Двойно начало“ (1991), „Какавиди“ (1991) и „Тета“ (1992), които образуват трилогията „Изтерзаният град“, както и произведения като „Денят на Перун“ (1994) и „Изгубените деца“ (1997). Сред литературнотeоретичните й творби са “По следите на романа” (1989), “Инициационният роман” (1992) 以及 "Тайните места"（ 1994）。 През 1999 г. българската публика има възможност да прочете нейния роман “Двойно начало”.

„Открих се в тъмна гора без път. Не знам как попаднах тук или кога загубих пътя си; блуждая из тези непознати територии. Спускам се по стръмния склон. Изведнъж виждам хищник, който ме наблюдава с внимание. Пречи ми да стъпя върху пътеката до потока - извора на реката. Ужас ме обхваща, но продължавам надолу; краката ми постоянно хлъзгат по кален наклон докато не успея да уловя храстите със ръце.
На това място срещам мъж в дълга пурпурна тога с отворена книга: "Имей милост към мен - кой ли си ти? Човек или призрак?" "Non oumo, uomo gia fui. Vissi a Firenze." Отдавам почит към твоята "Комедия", учителю.” Говоря чешки език; той разбира мен както аз него – тосканският му диалект звучи познато за мен: “Tu mi segui, io saro tua guida…”. Започвам да го следвам.
Светлината намалява; денят завършва…”
— Даниела Ходрова