Пленени от спомена

Книгата на Павел Павлов, озаглавена "Пленени от спомена", заема специално място в неговото творческо развитие като театрален артист и писател. В нея се съдържат не само спомени за известни личности от българския театър и кино, с които той е имал възможността да работи, но също така представлява размисъл и диалог със самия себе си относно своята съдба като талантлив творец, дарен от Бога с щедро сърце. Страниците, посветени на неговия учител проф. д-р Кръстьо Мирски, излъчват топлина и искреност в личната му изповед. Той прекарал много години в театъра, отдавайки се напълно на своето професионално призвание. Постановките му както в столицата, така и извън нея – включително телевизионните предавания – го утвърдили като един от пионерите на медията, осъзнавайки рано потенциала на масовата аудитория и техническите средства за визуален ефект. Това направило името му уважавано сред почитателите на Мелпомена. С тази аура около него навлезе в моя живот; нашето запознанство прерасна в дълготрайно приятелство, което продължава до ден-днешен. Бях свидетел на някои забележителни моменти от кариерата му - особено през времето когато работеше в театър "Сълза и смях". Неговите постановки "Очите ми зелени, устата ми хубава" по Селинджър , "Солунският чудотворец" по Фани Попова-Мутафова и "Две хубави очи" по Яворов бяха значими културни събития привличащи зрители подобно на магнит. Те представляваха спонтанна проява на усещането у хората за празник и тяхната нужда да общуват с истинското изкуство.
Атанас Свиленов