Пътуване из България през 1841 година

Жером-Адолф Бланки (1798-1854) е френски икономист, известен в своята сфера на знание, подобно на брат си революционера Луи-Огюст Бланки. Роден в Ница, той учи икономика в Париж под ръководството на един от най-признатите икономисти за времето - Жан-Батист Сей. През 1825 г. получава назначение като преподавател по индустриална икономика в Консерваторията за изкуства и занаяти. В 1838 г. става член на Академията за морални науки и политика, а същата година публикува основния си труд "История на политическата икономия на Европа от древността до наши дни". Днес името му остава известно сред специалистите по икономика; неговото име носи годишната награда на Европейското дружество за история на икономическата мисъл, която се присъжда за значими научни постижения.

За разлика от много свои колеги учени, които работят основно в кабинетите си, Жером-Адолф Бланки събира данни чрез многобройни пътувания из Европа и Северна Африка. През 1841 г., той предприема едно такова пътешествие и през България. Всичко започва така:

Към средата на 1841 г., след някои сериозни данъчни злоупотреби, част от християнското население в България се бунтува срещу османските власти. Това слабо организирано въстание бързо е потушено с военна сила от албански банди, изпратени от правителството на Портата да се справят с протестиращите. В продължение на седмици България е обхваната от насилие и слуховете за зверствата им стигат до цяла християнска Европа. Франция проявява особена загриженост относно ситуацията; министърът на външните работи господин Гизо ми предлага честта да посетя региона лично и да проуча какво всъщност става там — преход през Европейска Турция между Белград и Константинопол.

Така Жером-Адолф Бланки преминава през Европейска Турция и наблюдава отблизо живота на християнската общност Балканите. След завръщането си публикува книгата "Пътуване из България през 1841 г.", където описва тежкото положение na „раята“ във вече разпадаща се Османска империя и със симпатии говори за българския народ – техните нрави и битие. Повече от сто години след написването й този политически дневник най-накрая достига до читателя у нас преведен целево точно както авторът го виждал – показвайки ни как цивилизована Европа възприемала страната ни по време натежките времена.