Когато един мъж е на колене/ 100% крими

След дълго чакане и няколко заповеди с насочени оръжия, двама мъже тръгнаха към мен. Те бяха внушителни, здрави типове, облечени в бронежилетки и качулки. Погледите ни се срещаха - ту единят, ту другият. Десният изглеждаше спокоен и хладнокръвен; ако решех да извадя цигара от джоба си, той нямаше да ме застреля. Но другият - о Боже! Страхът го беше обзел напълно! Ако само мигнех с клепачите си, щеше да започне стрелба по мен. Е, какво пък? И това е вариант.
Краят на трасето... Каква радост е да достигнеш финала.
Дори и последен.
Изведнъж вкарах дясната ръка в пазвата си като че ли търсех въображаемо оръжие.
Леко момчета, нещата са зле. Ако притежавах пистолет и желаех нещо от вас...
Първи стреля страхливецът. След него прозвучаха изстрели откъм джиповете. И едва тогава полицаят вдясно задейства своята.

С чиста съвест мога да заявя, че отдавна не съм попадал на толкова силно произведение от български автор като повестта „Когато един мъж е на колене". Тя е трагична, жестока и безизходна. Андрея Илиев майсторски описва картината на корупция и насилие с детайли без милост – стегнато и ясно представяне на вулгарното отношение към човека и игнориране на лекарската клетва... всичко това представлява част от нашето ежедневие; но когато писателят го "показва" чрез словото си, ефектът е потресаващ.
Георги Величков

Андрея Илиев два пъти печели награда в конкурса за криминални разкази „Атанас Мандаджиев": през 2005 г., когато получава Голямата награда, а през 2007 г., когато завоюва първото място."