Странни места... интересни хора

За написването на такава книга са необходими наблюдателност, усет към детайлите, желание за пътуване и значителна доза хумор. Рандъл Бейкър притежава много от тези качества. Приятелството ни, което продължава тринадесет години, ми предостави възможността да бъда свидетел и участник в множество споделени преживявания. Той умее да разказва за тях с дистанцията на натрупан опит и същевременно с ентусиазма на младата душа. С подходящите подробности той описва сложни ситуации по начин, който е едновременно лесен за следене и вдъхновяващ.

Безотговорният хумор на автора там, където другите биха приели сериозно отношение, не го прави лекомислен; напротив – той придобива глобален поглед. Читателят може да пропусне задълбочения анализ и прецизната оценка на случилото се, ако се фокусира само върху забавната страна.

Авторът уверено показва контрастите между различните култури с цел да предизвика размисли у читателя. В моменти изглежда сякаш прекалява със заявките "моята истина е ваша истина", но когато четеш книгата ти се струва привлекателно това действително да бъде вярно.

Това усещане става още по-силно благодарение на многобройните интересни факти относно политическата и социалната култура на страните, които посещава; затова сме готови да простим известна самоувереност от негова страна.

Вместо високочувствителния стил понякога присъства побългаряване в добре направения превод, което улеснява достъпността до по-широка аудитория. Непрекъснатото сравнение между личните му впечатления и англосаксонската история е важен аспект от книгата и оригинален метод за нейното популяризиране. Тези паралели демонстрират също така как древнокултурните народи не могат завинаги да запазят водещата си роля в световното развитие; новото знание из emerges именно от хаоса около нас.

Тук Бейкър най-близко среща философията на Нов български университет: "Да не се боим от разнообразието", което обяснява защо е вторият почетен професор сред двадесетте двама преподаватели в университета.

Когато пишех този предговор, желая авторът да включи една своя снимка в книгата – онази мигновена усмивка комбинирана със скептицизма човек способен да вижда повече от останалите – момент толкова сладък че ни кара почти физически осезаемо „да вкусим“ удоволствието му над чаша кафе.
– Доц.д-р Людмил Георгиев