За писането

"...Книгата представлява огън, който се издига над небесата! Нека оставим място за несъвършенства и грешки, за истерия и тъга. Няма нужда да изглаждаме ъглите, докато не получим перфектна топка, която се движи плавно като по магия... Когато творя стихотворение, аз стрелям с лък – стрела с червен връх, отровен среден участък и окървавена крайност... Облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина... Никога не съм поглеждал към тази машина без чувството, че някакви странни божества или невидими сили са ми дали един невероятен късмет - бъбрив и чудесен... Когато всичко е в най-добрия си вид, то е защото писането те избира; когато си обсебен от него, когато той запълва ушите ти и прониква в ноздрите ти… Няма нищо по-вълшебно и прекрасно от редовете на хартията… Писането ме е спасявало от лудостта или дори от смъртта. Все още имам нужда от него. Сега. Утре. До последния миг… Думите идват на живот, вибрират и летят…"