Операция "Марсов венец"

Изкушението да видим реални личности в героите на "Операция 'Марсов венец'" е много силно, но авторът сам заявява, че "всичко в тази книга е резултат от неговото въображение и всякакви съвпадения с действителни лица и ситуации са случайност". Разбира се, не трябва да се оставяме да бъдем заблудени, тъй като определени събития и фигури, описани в романа, поразително напомнят скандалните инциденти и известни личности от нашето близко минало. Въпреки това писателската фантазия е обогатила или променяла истината; затова този динамичен роман не може да бъде наречен документален. Но духът на времето, мутренската атмосфера и диалозите с привкус на езика от периода на зрял социализъм дават автентичност – както цинизмът и двуличието у политиците, олигарсите, магистратите и ченгетата водят до недоверие граница с параноя. Значимо предимство на романа е отсъствието на морализаторство; той не осъжда открито своите герои - всички те попада под категорията "отрицателни". Лесно е да съдииш другите; далеч по-трудно е да останеш дистанциран и просто наблюдател – именно такъв подход избира авторът. Главните персонажи генерал Смилов и килърът Йото със сигурност няма да попаднат в рая, но са представени с цялата им човешка сложност. Ако изобщо можем да говорим за положителен герой тук, то това ще бъде дете страдащо от "пеперудена болест", което остава уязвимо към тежките условия около него. Позволявам си свободното интерпретиране на този образ като метафора за крехкото бъдеще сред злокобната обстановка. Все пак финалът носи пречистваща надежда.