Късна жена

Станчо Пенчев е роден в Шумен през 60-те години на миналия век, по време на един февруарски парад на планетите. Неговият зодиакален знак Водолей му придава либерално отношение към различните прозаични жанрове. Той пише с еднаква лекота както фрагменти, така и романи и притчи, понякога дори експериментира с мерена реч, въпреки философското си образование от СУ „Св. Климент Охридски“. Изтъкнати са неговите два романа – „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), където присъстват множество словесни форми и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат и получавали награди. Последната му творба включва приказки, част от които са събрани в малката книжка „Седем приказки“. Не можете да намерите името му в енциклопедиите - той все още е млад за тях, но интересът към неговата работа зад граница расте и произведенията му се превеждат на немски, френски и други индоевропейски езици. Това представлява осмата му книга; ако ви хареса, потърсете още!

Пенчев разглежда съдбите на своите герои чрез големите въпроси относно трудностите на миналия век: "Защо песъчинката-човек трябва да осъзнава света? Блъскаше се като слепец сред пропаданията на този век, изпълнен с войни и пороци... Но кой може да прозре истината сред световния хаос? Знае ли някой какво всъщност е история?" - пита един от персонажите му. На пръв поглед тези запитвания изглеждат безотговорни. Все пак авторът знае другояче – литературата винаги е била спасителят на историята. Историята може да лъже; добрата литература обаче не би могла - тя запазва паметта за очи, ръце и мечти; помни индивидуалната песъчинка наречена човек. Когато затвориш тази памет между страниците на книга, именно тогава стават видими реалните лица на историята.

Деян Енев