Травматургия

На пейка в предобедните часове, пенсиониран съученик размисля на глас (без да го гледа). Умората от неуморния труд на сънуването му е достигнала до крайности. Постоянно попада в един и същи пустинен град, търсейки безуспешно дома си. Чувството за загубена идентичност всякога го буди внезапно от сън. Нощем, сред мъглата на забравата му – подписът с който се отказал от себе си, а след това продължил по негативен начин да просветлява света около него; мастилото така и не успявало да изсъхне. Всичко било разпокъсано. Нямало логика между причините и следствията. Липсата на хронология само утежнявала лошата памет (защото паметта е отражение на съвестта). Миналото му изглеждало като ребус с произволни интерпретации. Желанието му било веднъж да стане онова, което никога не е бил – без разум и ограничения, без уважение към знаците по пътя; но той изпитвал страх от непознатото. Най-силният страх обаче идвал именно от познатите неща. Солидарността между хамелеоните била остаряла концепция за него; осъзнал я късно, макар че би било по-добре никога отколкото късно. Забравял защо поглежда часовника толкова често.