Изповедите на един буржоа. Исках да мълча

Зная, че никога не съм се подготвял за онази значима книга, в която ще споделя всичко. Писателят е наясно, че не може да изрази всичко и само начинаещите или професионалистите от периферията на литературата планират да пишат обширни творби. По-скоро вярвах, че сред всички безполезни текстове, написани с неспокойна и нечиста съвест и все пак неизменни по определени поводи, един ден ще успея в някой ред или откъс да кажа онова, което друг няма как да изрази вместо мен. Предполагах, че моето послание няма да бъде особено умно или блестящо оригинално; възможно е при подходящото време и място то дори да прозвучи като клише. В крайна сметка най-същественият изказ – думата или мнението, които напълно представят човека – често са много обикновени.

Шандор Мараи

"Изповедите на един буржоа" несъмнено представлява върховното произведение на Шандор Мараи, който многократно е наричан най-влиятелния унгарски автор през XX век. Тази стилна романизирана автобиография от 30-те години носталгично възражда духа на европейската буржоазия - разрушен след стрелбите в Сараево през 1914 година. Не случайно именно там завършва първата част от книгата.

Втората част променя жанра и проследява живота на един космополитски емигрант: Германия, Париж, Флоренция и Лондон. (Този живот като изгнаник продължава до 1989 г., когато 89-годишният Мараи сам взема решение за края си в Сан Диего.) Герои в разказа стават Цвайг, Унамуно, Томас Ман и Пикасо - личности със задачата да запазят духа на европейската цивилизация срещу растящия тоталитаризъм с кафяв цвят от едната страна и червен от другата. Така творбата на Мараи свидетелства за последния блясък пред залеза на една епоха.
Пламен Антов

Книгата влиза в поредицата "Модерна европейска проза" издателство Ерго."