Уча се да живея

Ако едно стихотворение наистина е успешно, то притежава знания, които надхвърлят тези на автора. Какво се съдържа в моите творби? В тях хората обикновено изпълняват ежедневните си задължения и често не настъпва нищо забележително. Целият този живот изглежда като безсмислено повтаряне. Все пак, драма съществува: какъв е смисълът на всичко това? Доколко човекът е свободен в своето съществуване и доколко – затворен? Къде започва вината и къде свършва невинността? В крайна сметка всеки е нещастен. Спомням си, веднъж когато показах свое стихотворение на един човек, той попита какво точно го прави поезия. Отговорих му, че ако те гнети в гърлото, значи има стойност; иначе трябва да потърсиш нещо друго.

Сега съм на 45 години - речният поет.
Каквото и да означава това,
трябва да го имам предвид,
ако за никого друг,
то поне за себе си.
Аз съм поет от реката, живея на левия бряг на Дунав,
унгарец с навик към пушене.
Всеки носи собствените си проблеми.
Впрочем нямам намерение да се оплаквам,
ни най-малко,
просто гледам през прозореца
и виждам Дунав.