Психопорно

„Психопорно“ е колекция от кратки и много кратки разкази, с която Даворин Ленко открива нова страница в своето литературно и творческо изследване.

Както заглавието предполага, произведенията разглеждат реалността, физическата същност, както и духовното и трансценденталното измерение на сексуалността. В този сборник акцентът не е върху самата сексуалност, а по-скоро върху „разговора за сексуалността“. Текстовете в втория сборник с кратка проза на автора са организирани като чисти диалози или точно формулирани изявления; понякога те приемат есетистичен подход към темата, което я опростява, а друг път я развиват почти поетично.

В „Психопорно“ Ленко демонстрира умението си да води диалог, успявайки без никакви допълнителни коментари да пресъздаде сцена, да създаде атмосфера и да изгражда сложни образи – било човешки уязвими или животински харизматични.