Портретът на Дориан Грей (ново издание)

При излизането си романът предизвиква много противоречиви реакции. Както е посочено в предисловието: "Когато мненията на критиците се различават, артистът остава верен на себе си." Оскар Уайлд пояснява собственото си възприятие за персонажите в творбата: "Мисля, че съм Базил Холъуърд, другите смятат, че приличам на лорд Хенри. А бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в друго време."

Създаването на романа "Портретът на Дориан Грей" до известна степен е плод на случайност. По време на вечеря с американския издател Дж. М. Стодарт, Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл получили предложение да напишат нещо за списанието "Липинкотс мънтли". Конан Дойл споменава: "Тогава Уайлд създаде 'Портретът на Дориан Грей', безспорно една високоморална книга, а аз написах 'Знакът на четиримата'." Романът е публикуван през юли 1890 г., а реакцията от страна на критиката е мигновена: "Името на Уайлд стана символ за всичко нездраво", а английската публика бива шокирана от остроумната присъда към нравствените и художествени концепции по времето.

Чрез блестящи парадокси и динамични диалози Уайлд критикува както артистичните амбиции, така и обществената моралност в пуританска Англия. Той поставя огледало пред своите съвременници и получава ужасни реакции от тях. Въпреки това оценките не са само отрицателни; теоретикът по изкуство Уолтър Пейтър описва произведението като "истински живо". Самият автор казва: "'Дориан Грей' е класика...", която следователно има свои класически вдъхновения.

В интервю от 1895 г., Оскар Уайлд признава влиянието върху него от Кийтс, Флобер и Пейтър извън древногръцката и латинската литература. От позицията си като антиреалистичен индивидуалист той заявява: "Животът е отрова за изкуството." И все пак съдбата на героите доказва трудността при постигане самопознание – най-сложният път за всеки човек.

В своя роман, замислен като защита хедонизма, Оскар Уайлд запазва образа си като майстор разказвач повече отколкото просто културолог или эстет. Така новите поколения читатели вече над сто години продължават да се сблъскват с основния въпрос зададен от автора: “Какво значение има човек да спечели света ако изгуби душата си?”