Дневникът на сатаната

Ако твърдя, че дяволи не съществуват, ще те излъжа. Но и ако кажа обратното, пак няма да е истина... Разбираш ли колко сложно и безсмислено е това, приятелю? Дори за моето въплъщение в човешка форма, което започна преди десет дни с началото на моя земен живот, не мога да ти обясня достатъчно ясно. Първо, забрави за любимите си образи на космати, рогати и крилати дяволи – тези които хвърлят огън и преобразяват глинени парчета в злато или старци в привлекателни младежи. Те правят всичко това и след като натрупат купища празни приказки, мигновено изчезват от сцената. И запомни: когато решим да посетим твоята планета, ние сме длъжни да се проявим в човешка форма. Защо точно така е необходимо ще разбереш след смъртта си; но засега помни: вече съм човек като теб - не мириша на козел, а на прекрасен парфюм и можеш спокойно да ми подадеш ръка без страх от остри нокти – аз ги подрязвам по същия начин както ти.

Из „Дневникът на Сатаната“