Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес Кн.3 и Кн. 4

Историята разказва за прабългарин, който бил конник и жадувал да открива непознати земи, но не успявал да спре, а полетът му завършвал с гибел; за славянин, орач по призвание, свързан с природата около себе си – поля и планини, които му дарявали спокойствие и вътрешна сила; за тракиец мъдрец, натрупал много знания и опит, но без сили да предприеме действия в момент на упадък на народа си.

Тези трима мъже били наследници на своите племена и се борели срещу времето, което искало да заличи техните следи. Те осъзнали, че земята може да предостави вечност и я приели като своя обща родина. Така те станали нейни синове - защото всички деца на една майка са братя.

С това те положили основите на народ и държава, която продължава да съществува до днешен ден под името български.