Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес Кн. 1 и Кн.2

Разказва се за прабългарин, който бил конник и жадувал да открива нови места, но не успявал да спре, така че неговият стремеж го довел до гибел; за славянин, орач, свързан с природата по начин, който му осигурявал мир и вътрешна сила; за тракиец мъдрец, притежаващ много знания и памет, но без сили да действа в моментите на упадък на народа си.

Тези трима мъже били наследници на своите племена и се борели срещу времето, което заплашвало да заличи техните следи. Те обаче разбрали, че земята може да предостави вечност и затова я приели като обща родина – майка им. Така станали нейни синове и братя помежду си.

По този начин те положили основите на народ и държава, които съществуват дори днес под името български.