Немски елементи в говора на банатските българи

Основавайки се на детайлното изследване на лексикалната и граматичната структура на българския диалект в Банат, проведено от Ст. Стойков, проф. Парашкевов в настоящата монография представя задълбочен анализ на влиянието на немския език и култура върху този уникален български говор, съществуващ извън пределите на България вече почти 300 години.

В анализа са включени 425 речникови статии, които разглеждат 466 заемки от немския език – както директно, така и индиректно или чрез посредничество. Проучването е насочено към установяване на най-достоверните източници за тези думи сред близките немски, румънски, унгарски, сръбски и хърватски диалекти. На основа фонемния аспект на банатско-българската реч е разработена нова методология за интерпретиране и етимологизиране на чужди термини; разгледани са морфологичните адаптации и семантичното групиране на усвоената лексика от други езици. Включени са също примери за калкиране с цел да се предоставят по-обективни коментари при добавянето им в Българския етимологичен речник.

Борис Парашкевов, родом от Русе (1938), завършва Немска филология в Софийski университет "Св. Климент Охридский". От 1968 г. последователно работи като асистент, доцент и професор по историята и историческата граматика на немското езиково направление. През 1967 г., след защитава дисертация в Лайпциг със заглавие "Развойът на адективното наречие в немските текстове от най-старите паметници до времето на Лутер". Той провежда редовни семинари по теми свързани с германската диалектология и историческа лексикология; чете лекции по историческа граматика във Великотърновski университет "Паисий Хилендарски", а също така e бил гост-професор в университета Делауер (САЩ) и преподавател по български език във Финландия между 1974-1978 г.

Парашкевов получава стипендия от фондация "Александър фон Хумболт" през периода 1981-1982 г., а през 1994 г. му присъждат награда за значителен принос към популяризирането на германистиката в Югоизточна Европа.
Научният му труд обхваща над 130 публикации плюс участия в научни конференции у нас και abroad , фокусирайки се върху диахронната і синхронната германистика i bŭlgarskata nauka - особено етмологията , словообразуването , взаимодействията между различните езици , сравнителното езиковедение та проблемите свързани с теоретичното осмисляне i prakticheskata realizatsiya na prevoda . Освен това има важни постижения относно превода не само стари но i novite художествени произведения ot nemski in finski avtorovete .