Книжовно-документалното наследство

**Съдържание**

**МИНАЛО И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО**
- Лични спомени и колективна памет относно миналото
- Културно наследство
- Литература с пояснителни бележки

**КНИЖОВНО-ДОКУМЕНТАЛНО НАСЛЕДСТВО - ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ОТНОШЕНИЯТА КЪМ НЕГО**
- Причини за разглеждането му като основен елемент на културната памет
- Хранилища на книжовно-документални материали в Древността и Средновековието
- Развитието на книгохранители в библиотечни институции след изобретяването на печатната машина през 16-ти и 17-ти век
- Просвещението, утвърдяване на националните държави и техните библиотеки през 18-ти и 19-ти век
- Печатна комуникация и съхраняване на книжовното наследство през 20-ти век
- Литература с пояснителни бележки

**КАК СЕ Е МИСЛИЛО И КАК СЕ МИСЛИ ЗА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО НАСЛЕДСТВО?**
- Интересът към историята и традициите на южнославянските народи - импулс за национална идентичност
- Ранната славистика като фактор за изучаване на българското книжовно наследство
- Начала на българското национално движение за просвета и литература
- Увеличаващ се интерес към събирането на книги.

Неизменна свързаност между дейностите по проучване на български старини. В периода, когато историческите знания са синкретични, библиографията играе водеща роля.

След освобождението настъпва нормативно регулиране и институционално оформяне при дейности, касаещи българските старини. Настояването върху науките за стари текстове или книжовното наследство започва да напредва.

Европейските университети служат като модел за висшето образование в София, което има ключова роля в развитието на научните изследвания относно българското книжовно наследство. Преход от синкретизъм към специализация в историческия и филологическия сектор...