Писма до Петър

25 януари
Днес, докато се прибирах у дома от Матрицата, си тананиках песента „Не ме гледай така момче“. Вместо текста за погледите ти като зов обаче, осъзнах, че всъщност пея и всеки мой поглед беше насочен някъде около 9 часа. Врабчетата вече чуруликат под прозореца ми. Бях проверил пощата и планирах да прочета книгата на Хелер Агнеш „Маймуна на велосипед“, от която вероятно щеше да ми избие една ненавременна сълза без контекст. Там имаше изречения за Лукач и Солженицин относно смъртта на кучето – убиецът остава такъв дори когато убива друг убиец; честният човек печели дори в загуба; осемнадесетгодишната героиня решава да счупи ореха - истината за живота и човеците - но после разбира, че няма истина.

Вече бях приготвил чай от липа и закусих с половин кофичка кисело мляко и филийка хляб. Наобядвах салата от зеле с кисело мляко. Прочетох Ани Илков: той пише как не трябва да записвам нищо – думите са празни. След това се разходих, купих вечеря и започнах всичко наново с писмо без оплаквания.

Планувах посещение до Халите и Женския пазар за чай от мента, лайка и пирински чай. Щях да опитам да си купя един салам нарязан на парчета – най-вероятно ще ми откажат или ще възникне спор с хората зад мен в опашката. Ядосан щях да напусна без шпековия салам, но след това ми хрумна идея за рубрика в телевизията със заглавие "без коментар", където бих показвал как искат да ми нарежат салама.

След покупките на ябълки, портокали, мандарини две грейпфрути, моркови , картофи лук пресен магданоз копър две чушки срещнах приятелката си случайно; споделих идеята си с нея в надежда утре подробно обсъждаме всичко.
Създадох нови картички с гатанки за Трявна по път към пощата закупувайки цветен молив за подарък на Камен: книга с приказки „Небивалици“, тетрадка химикалка простички неща в прозрачна папка плюс комплект бръснач (коледен подарък).

Получих един рожден ден подарък – ароматизирана свещ в сладоледеното заведение на Ангел Кънчев . Намерението беше пак през книжарница Библиополис кога мога рисуване картичките ако има желаещи.
Чух фраза: лесното отказване значи липса на любов а аз му написах колко красиво описах нашият филм както сме седяли рамо до рамо чувала сърдечния ритъм взаимно следвайки го финално.

На свой ред изпратих уговорена шлагер "Любов трае една седмица" . Казах другиму : приключило е ! Обаче все още обичам което носеше креативност .

Уговорено вече писма Петрово запомняйте зелена дискета записи тези кореспонденции между нас вървящ към вкъщи Неофит Рилски замислих идеи изведнъж решавай тук почвам пище ви такива съобщения очаквай обратни вести."
Николай Бойков