Паметник на неизразимото

Скъпи читателю,

Не бързай да затваряш тази книга. Пред теб се открива път - прав и свободен. Няма нужда от светци, водачи или полицейски кучета, защото този маршрут в крайна сметка не води до никъде. Не очаквай накрая да намериш смисъл или да научиш нещо ново. В течение на времето обаче можеш да срещнеш: птици, поляни, дървета и слънце. Ще ги забележиш само ако гледаш с очите си, а не с ума си. Например тази маса с подредените около нея столове изобщо не прилича на онези, които познаваш.

В заключение – всичко това е напълно истинско. Но те моля, помисли: действително ли имаме нужда от толкова много реалност?