Изчезването на снега

**Почит към Мануел Ривас**

Текстовете му са толкова свързани с ежедневието, но в същото време и празнични. Предлагат уют на ума и душата, като оставят усещане за свобода и пространство. Изживяванията са многобройни, а времето сякаш спира – носещо чувство за вечност.

В поезията на Мануел Ривас се забелязва елегантна лекота с аристократичен привкус. Налице е възхита от борба; неговият лирически герой трепери единствено пред крехкостта на красотата и почита човека, който напълно се вписва във вселената – символизираща неунищожимостта на цивилизацията.

Кой може да разграничини трагизъм от щастие в вдъхновението на поета? Както и колорит от ефирност? Внимателният читател ще открие под нежността на метафорите мощните им основи. Свободата ще бъде видима в могъществото, както изтънчеността в словесните изблици на Ривас.

Прекрасно е, че той умее да бъде категоричен; още по-прекрасно е как след почти всяко стихотворение ние гадаем какво ни казва то - така се сближаваме със самото произведение и го обикваме все повече. Новите смислови пластове ни учат да плуваме към него.

„Идвам от земя на корабокрушения”, би отвърнал Ривас. И стих след стих той ще дистанцира войната от нас, отблъсквайки Апокалипсиса. Но собствените му терзания ще останат осезаеми – мракът над радостта и надеждата му за взаимност присъстват сред множество поетични посвещения.

И любовта му.

Марин Бодаков

------------

Мануел Ривас е познат сред българските читатели чрез три свои книги: романите „Моливът на дърводелеца“, „В дива компания“ и сборника разкази „Какво искаш от мен, Любов?“ За първи път излизат неговите стихотворения - компилация от пет предишни сборника плюс последния “Изчезването на снега”. Стилът му остава магически завладяващ както при романите си; журналистическото му перо го прави актуален дори когато коментира миналото. Метафоричното му писане изглежда сюрреалистично без ясна граница между поетичното слово и прозата – те плавно преминават едно в друго като свързани съдове. В творбите си използва непредвидими сравнения, които натрупват образи от далечни или близки източници подобно бароковата архитектура катедралата в Сантяго де Компостела; освен това оформя проза със ясен прост стил основан върху смирение пред Бога и живота.