Живот без край

Да уточним – не изпитвам омраза към смъртта като концепция; но мразя своята собствена смърт. Докато много хора приемат неизбежността на смъртта, това е техен проблем. Лично за мен нямам никакво желание да умирам. И дори ще добавя, че смъртта няма да ме настигне. В този текст споделям какви мерки предприех, за да избегна глупавата кончина, подобно на всички останали. Няма и дума да става за моя смърт без реакция от моя страна.

Фредерик Бегбеде също реагира на ситуацията. След навършването на 50 години и кризата в средната възраст, както и загубата на множество приятели твърде рано, той е дал обещание на малката си дъщеря да не напуска живота преждевременно. В този почти автобиографичен роман френският писател с известност у нас разказва с ирония и самоирония за опитите си (дали са реални или измислени?) да постигне безсмъртие, изразява надежда и страх относно трансхуманизма и „надграждането“ на човека, а също така проявява обич към семейството си. За подкрепа представя списък с причините си желае живот – например: "25. Мрънкането на котка пред пламъците в камината" и "26. Пламъците в камината пред мрънкаща котка (по-рядко)". Споделяйки убеждението на Уди Алън, че „Докато човекът е смъртен, никога няма истински покой“, Бегбеде тръгва по един пътешественически маршрут между лаборатории и учени с единствената цел – да се превърне в постчовек.