Човекът, който плаче от смях

Героят Октав Паранго, който представлява алтер-егото на автора, преминава през различни роли: в първия роман е рекламист, във втория ловец на модели, а в третия става хуморист и участник в сутрешно радиопредаване. В тази нова остроумна сатира Бегбеде, известен със своята склонност към хумор, критикува „диктатурата на смеха“ и рисува картина на общество, където „смешното е наложително“. Той осмива комикопопулизма - явление не само сред колегите си, но и сред политици като Доналд Тръмп, водещ телевизионно риалити шоу и стигнал до Белия дом; Борис Джонсън също получава присмех под прозвището „клоуна Бо-Джо“, след като стана министър-председател. Със своето остроумиe Бегбеде умело ни води от безобидния хумор през иронията и сарказма до момента, когато смехът се преобразява в сълзи.