Бараж срещу Атлантика

Френският автор Фредерик Бегбеде (роден през 1965 г.) случайно забелязва картина в витрината на галерия, която веднага му привлича вниманието. На нея е изобразен фотьойл с райета в зелено и бяло, разположен на верандата на хижа, пред работна маса с мастилница и перо, а зад него се вижда екзотичен плаж. След като я купува, той си спомня за Аркашонския басейн и нос Фере – мястото, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го вдъхновява да седне и да пише. Както вълните нахлуват една след друга, така фразите започват да идват при него и той записва размисли за писателската дейност и постоянната търсене на творчески импулс — мимолетно желание. Миналото отново се появява като защитна стена срещу настоящето.

След "Един френски роман" Бегбеде продължава да разглежда живота си под влиянието на носталгията. В "Бараж срещу Атлантика", заглавие вдъхновено от "Бараж срещу Пасифика" на Маргьорит Дюрас, писателят се връща към едно време вече окончателно изгубено. Празникът е приключил. Единственото средство против самотата остава любовта — дори когато остарее или стане уморителна, тя все пак остава любов.