Сърцето на медитацията

Същността на медитацията, която ѝ придава жизненост, е състраданието. Важно е да се уточни, че става въпрос не за обикновеното състрадание, а за това дълбочинно чувство, което расте и се развива в тандем с мъдростта – резултат от практиката на медитация.

Без тази основна опора всички останали методи остават безцелни.

На щастие, умът може да бъде обучен да проявява състрадание и такъв трениран ум служи като идеална основа за практикуването на Великото съвършенство (дзогчен), считано от мнозина последователи на тибетския будизъм за най-висша духовна практика. Чрез него можем да постигнем дълбоко осъзнаване и да започнем активно да го интегрираме в ежедневието си. Мъдростта и състраданието, произтичащи от това задълбочено разбиране, са изключително важни не само за нашия личен напредък в медитацията, но и за общия ни стремеж към по-мирно общество.