Тераса над Рим

Сюжетът на романа „Тераса над Рим“ се развива през XVII век. Главният герой, младият гравьор Мом, е безумно влюбен в една жена, която обаче е обещана на друг мъж. От ревност този мъж му хвърля сярна киселина в лицето и след това Мом остава обезобразен и принуден да забрави любимата си, въпреки че ще я носи в сърцето си до края на дните си.

Авторът Паскал Киняр черпи вдъхновение от нова техника за гравиране – „черната гравюра“, която възниква през 1642 година. Тази форма изразява противопоставяне на традиционното гравиране, тъй като тук "бялото идва от черното". Думите "черно" и "тъмно" са сред най-често използваните в текста. Стилът включва къси глави и лаконични фрази с афористичен подтекст.

Героят п travels по различни градове в опит да открие неуловимата любов и светлина, поддържайки крехко равновесие между реалността и изкуството - отражение на собственото му съществуване. Сянката и меланхолията го преследват навсякъде около него, докато той се бори със своите съмнения. В творчеството си Мом предлага идеална хармония, коренно противоположна на ежедневния живот. Макар да страда физически, той се подиграва на ограниченията и предразсъдъците чрез смелите свои еротични произведения; много от тях са унищожени по заповед на властимащите - както светските, така и религиозните фигури. Все пак талантливият художник винаги поставя под въпрос знанията на невежите хора и управляващите…