Симеон Втори. Политически роман

Животът на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите, започва след кончината на неговия баща Борис Трети на 28 август 1943 година, когато той е едва шестгодишен. Столицата София е в полуразрушено състояние вследствие на англо-американските бомбардировки; дори Дворецът не остава незасегнат. Царското семейство се премества ту във Враня, ту в Царска Бистрица или пък обитава двореца Ситняково и имението край Кричим, а понякога намира подслон в малката къщичка с високи стени в село Баня - Карловско. В светлосините очички на красивото момче се отразяват далечните вълни на Черно море до Евксиноград – място с много зеленина и почти никакъв мирис на водорасли. Прибоят там е заглушен от многобройните дървета, но детето все пак изпитва страх от бурята и солената вода. Докато мрачната и опустошена София скърби за Царя-Обединител Борис Трети, из горите и планината странстват партизани; селата са блокирани от жандармерията, нивите в Златна Добруджа остават запуснати, а по места горят яташки домове. Хората от ловните роти показват побити юнашки глави или позиране пред камерите с убити нелегални бойци. Войната разделя народа си България, но младият цар не осъзнава това – всичко му изглежда непознато и приема коронацията си без да мигне:
- Да живее цар Симеон Втори!
Петър Христозов